В началото на Новата година православната църква почита паметта на Свети

В началото на Новата година православната черква уважава паметта на Свети Василий Велики. Той е бил знаменит църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и писател - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол. Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ".

През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.

На Василий Велики принадлежи и концепцията за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи.

Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.

За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.

Хлябът постоянно повтаря пластичната декорация и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, подложен на керемида, най-възрастният в дома подвига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.

Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази " за Богородица ". Първият залък момите и ергените поставят под възглавницата си, вярвайки, че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор или брачна половинка.

Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предходната кадена вечеря.

Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то точно при започване на годината.

Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния.

 

В същността си този обред е магия за здраве, изобилие и благосъстояние. Всяко сурвакане стартира с думите:

„ Сурва, сурва година! ”, а самата сурвакница има роля на вълшебен скиптър.

Произходът му обаче остава неразбираем – чужд е както за останалите славяни, по този начин и за азиатските нации, които живеят на земите, населявани в миналото от прабългарите. Няма данни за подобен обред и при траките. Затова сурвакането може да се назова неповторим български бит.

Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния.

 

В някои региони на Южна и Източна България като сурвакари вървят и младежи, които посещават къщите на неомъжените девойки, а също по този начин и женени мъже, носещи дребна сурвачка, кокошка, пита и вино, с които отиват в дома на кръстника си.

 

В деня против празника се извършва и бит, именуван даилада, ладуване, размразяване на пръстени, който съставлява групово гадаене за сватба.

В него вземат участие неомъжени девойки, които се събират при бунар, извор, на кръстопът или в „ честита къща “ – дом на семейство с първи брак и здрави и живи деца. В бяло котле с „ мълчана вода “ (при наливането и носенето на която не се говори) всяко момиче пуска своя пръстен и малко ечемик или овес.

 

Котлето се оставя да пренощува покрито под трендафил, „ под звездите “. На сутринта всички се събират към него и до момента в който припяват и назовават за скорошна сватба, едно от девойките вади пръстените един след различен и предсказва какъв ще бъде избраникът и скоро ли ще е сватбата:

„ Сам си здравец на камъче “- младоженецът ще е сирак.
„ Зряла дюла и презряла “- няма да има скоро женитба.
„ Тиха вода под камъче “- мирен ше е избраникът.
„ Дълга софра, редки комати “- дрипльо.

От котлето всяко момиче взима малко овес и както първата хапка от трапезата, го слага под възглавницата си, с цел да познае за кого ще се омъжи.

Днес честват: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !